Ако четете това, вероятно сте си задавали въпроса: „Каква е историята на шаха? Какъв е произходът на шахматната игра?„. В тази историческа статия ще се опитаме да проследим историята на шахматната игра. А това не е никак малко: шахматната игра е на повече от 1500 години! Това е игра, която преминава през епохи, режими (дори най-тоталитарните) и най-далечните цивилизации… Играта на шах очарова: забранена в някои цивилизации, в други тя е символ на престиж! Легендите за нейния произход са многобройни, местата са разнообразни, ние ще се опитаме да проследим заедно общата нишка…
I – ЛЕГЕНДАРНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ШАХМАТНАТА ИГРА, СЕВЕРНИ ИСТОРИИ
В този раздел, посветен на произхода на шахматната игра, ще изложим различните „теории, хипотези, легенди„, които биха могли да обяснят раждането на шахматната игра. Трябва да отбележим, че историята на самата шахматна игра има своя собствена история. Да, съществува история на историята на шахмата! Всъщност, откакто играта се е появила за първи път, съществуват различни теории, които обясняват произхода на тази чудна игра. Нека да разгледаме тази завладяваща история, за която вече се говори в града!
Гръцки произход: Митът за Паламед
В началото на нашата ера се ражда съвсем различна хипотеза за произхода на шахматната игра от тази, която ще ви представим по-нататък. Това еПаузаний, известен като Периегета (древен картограф и пътешественик, починал през 180 г.), който дава началото на играта шах по време на Троянската война. Според него именно Паламед (гръцки герой, син на царе и брат наШакс, за когото разказват Софокъл и други) е изобретил заровете и играта шах. Една легенда, този път от Средновековието, разказва, чеПаламед измислил различни игри по време на обсадата на Троя, за да забавлява войниците и да повишава техния морал. Обърнете внимание освен това, че тази легенда е намерила място в първото шахматно списание, което се е наричало,Le Palamède.
2. Кой е измислил играта шахмат? Мъдрият Сиса!
Следващата легенда (може би най-известната), която може би сте открили в учебника си по математика, когато сте били по-малки? Защото тя всъщност е много добър пример за обяснение на принципа на умножението. Това елегендата за Сиса. Този мит разказва историята на легендарен цар на Индия (Балхаит илиШирам), който с цялата си душа искал да запълни скуката си. Затова той предложил несравнима награда на този, който успее да преодолее скуката му и да го разсее. Именно тогава мъдрият Сиса, син набратмана Дахир, му предложил комплект за игра на шах!“Отговорът бил приет, а царят, желаейки да му се отблагодари дотолкова, доколкото страданието, с което Сиса го успокоил, попитал Сиса какво иска в замяна. Сиса, един скромен мъдрец, просто помолил владетеля да постави едно оризово зърно на първото квадратче, две на второто и да умножи по две всеки брой оризови зърна на следващото квадратче.
Принцът веднага се съгласил на това, което смятал за скромна награда. Но неговият съветник, който бил по-добър умножител от своя владетел, му обяснил, че току-що е съсипал царството, защото дори реколтата за цялата година няма да е достатъчна. Последното квадратче трябвало да съдържа263 зърна ориз (т.е. 9 223 372 036 854 775 808 зърна), без да се броят предишните! Това е 1 000 пъти повече от световното производство през 2012 г. или 31 пъти повече от световния БВП през 2014 г. при сегашната цена на едно оризово зърно във Франция! Така че това е сума, която суверенът не би могъл да плати за 1 000 години! Сиса, забавлявайки се на свой ред, че е изиграл царя, отказа да приеме каквото и да е възнаграждение и си тръгна щастлив…
3. Индийски произход : Митът зачатуранга (или чатураджи)
През XVIII в.Уилям Джоунс, талантлив лингвист и ориенталист (част от първата асоциация за изучаване на цивилизациите и езиците:Азиатското дружество в Бенгал) даваигратачатуранга като вариант на шахмата. В книгата сиЗа индийската игра шах той обяснява, че според негочатуранга е производна на играта шахмат,вариант, включващ зарове, както и 4 играчи (вместо 2).
Хирам Кокс, от друга страна, в своята книгаЗа играта на шахмат в Бурмхасе постара да докаже, че в действителност е точно обратното. Той е смятал, че тази четиристранна игра (чатуранга) всъщност епредшественик на играта шахмат. Тази теория е подкрепена отДънкан Форбс в книгата муИсторията на шахмата, в която се постулира, че играта с 4 страни предшества по сложност играта с 2 страни. И че игратачатуранга е била трансформирана от трудността да се получи 4 за игра ирелигиозното неодобрение на използването на зарове (хазарт, което я прави забранена игра). Пак според Форбс правилата вече са били определени вБхавишия Пура̀на, текст, който самият той оценявана 5000 години!
Във всичко товаспора на британските лингвисти и ориенталисти се стига до едналегенда, която опростява всичко…. Оригиналната игра еиндийската чатуранга, която един мъдрец трансформирал в шахмат, като премахнал случайността от играта и намалил броя на играчите до двама.
Всички тези теории обаче изглежда са развенчани от по-новите историци. Великият Харолд Джеймс Рутвен Мъри в своя труд от 900 странициИстория на шахмата показва, че използването на зарове никога не е било забранено сред индианците и че дори много божества са били представяни как играят на зарове! След това, изследвайки внимателно текстовете, на които Кокс и Форбс твърдят, че се позовават, той показва, че в тези текстове не се споменава играта шах. Той показа с помощта на арабски пример и че играта за 4 играчи изглежда много повече като вариант на оригиналната игра (в противен случай играта за 4 играчи би трябвало да е по-разпространена от играта за 2 играчи).
В заключение, за да определим истинския произход на шахматната игра, би трябвало да предложим повече географски и културни предпоставки, отколкото точни дати и моменти. Следователно претендентите са:
Китай
Индия
Великата иранска сфера. Региони, които са свързани с Персия в езиково и културно отношение.
II- История на появата на шахматната игра на Запад
Играта шахмат, която, както видяхме, е азиатска, е въведена от Испания по време на нейната мюсюлманска колонизация. Това е бил много дълъг период, почти 800 години (711 г. начало на нашествията на Умаядите-1492 г. падане на Гранада и край на християнската Реконкиста). Така че именно чрез това принудително съжителство, ако щете, на тези две християнски и мюсюлмански цивилизации, играта шах се е появила на Запад.
Така че вероятно по този път шахматната игра е пристигнала в Европа около Х век или през Южна Италия през ХІ-ХІІ век. Друга легенда разказва, че Карл Велики е първият човек, на когото халифът Харун ар-Рахид подарява комплект за шах. През X в. в латинската поемаVersus de Schackis се обясняват правилата на шахмата!
През този средновековен период шахматът се играе тогава с помощта на зарове, което води до неговото заклеймяване наред с всички други игри на късмета на Парижкия събор през 1212 г. През 1254 г. дори много благочестивият Сен-Луи се произнася за нейната забрана в своето Grande Ordonnance. Но тази забрана се спазвала много рядко, играта на шах станала през XII и XV в. задължителна.
Играта шахмат била неразделна част от обучението на всеки, който искал да стане рицар. Това свидетелства за много голямото значение, което тази игра е могла да придобие, когато знаем значението на тази каста, в тези векове на рицарство иfin amor. Вече знаем до каква степен играта на шах е била възприета от войнствената аристокрация, която е виждала в нея възможност за обучение във военна стратегия. Играта на шах също така е била силно застъпена сред буржоазията, от XIV век.
Както току-що видяхме, шахматната игра била наистина интегрирана в социалното тяло и дори се превърнала в символ на благородничеството. Нека не забравяме, че играта шах произхожда от далечна страна и това усвояване ще доведе до западнало представяне на играта:
Шахматната дъска приема ясно изразени цветове: червено и черно
Визирът (министър в Османската империя) става фиерж или девойка, а след това кралица или дама
Слонът (al fil) става fol или луд на френски
Рухът става roc, а след това tour (имайте предвид, че винаги можете да рокувате!)
В Европа пешките не са имали непременно същите движения като днес. В други региони обаче пешките също имат двойна стъпка. Някои други правила дори позволяват на кралете или кралиците да прескачат две полета, без да пленяват първия си ход! Това е истинска разлика от начина, по който първоначално се е играл шахматът на Изток и в Азия. В края на Средновековието, по-точно през 1470 г., движенията на царицата са необуздани и тя придобива много важна роля в играта.
За да се противодейства на тази сила на царицата, която в крайна сметка е нарушила равновесието в шахматната игра, е бил измислен специален ход… рокът е изобретен около 110 години по-късно! Рокадата по естествен начин защитава царя от царицата и следователно намалява малко нейната сила.
Царицата така или иначе ще загуби своя ход с коня. Трябва да се каже, че подвизите на царицата са такива, че играта се нарича „.eschés de la dame“ или „ jeu de la dame enragée„!
Към 1650 г. можем да считаме, чеправилата, които познаваме днес, са установени. Интересно е да се отбележи, че въвеждането на шахматната игра в Европа е дало началото на много обширна и богата литература. Тогава са написани първите дебютни системи, което свидетелства за наистина много теоретичен и ерудиран подход към шахматната игра! Всъщност нека никога не забравяме, че големите шахматисти са преди всичко добри читатели, тъй като поглъщат системите чрез обилната шахматна литература. Работата на шахматния майстор в много отношения се състои от задълбочено изучаване на една много сложна игра!
III- Игра, която се е развивала през годините./span>
Ако правилата на шахмата са се развивали, то и самата игра като предмет се е развивала. Разполагаме с множество картини, изобразяващи шахматната дъска с червени и черни каси.
Познатите ни днес фигури (стил Staunton) датират от 1850 г. През този период на XIX век се появява и модерният шахмат, който оставя зад гърба си романтичната епоха на шахмата, предвиждаща предимство на атаката. По този начин, в по-технически план, защитата става все по-важна. През ХХ в. шахматната игра е широко използвана от режима на СССР за популяризиране (точно както олимпийските игри са използвани за популяризиране на физическата мощ на СССР) на интелектуалната мощ на СССР. Чрез популяризирането на телата и умовете очевидно се популяризираше режимът. Режим, който произвежда герои и гении, може да бъде само добър режим. Това беше пропагандна демонстрация. По-късно ще се върнем към тази тема по-подробно.
IV- Играта на шах през Наполеоновия период
Наполеон, френският император, блестял със своя стратегически талант. Дори и днес парче от неговата шапка се продава за милиони долари на китайски търгове. Наполеон е възпят в полския национален химн, възхищават му се по целия свят. Но откъде се е сдобил със стратегическия си ум? Вероятно не само от шаха, но той би могъл да има голям
принос, като се има предвид степента, в която тази игра стимулира военната стратегия, аналитичния финес и интелекта! Последните проучвания показват, че шахматът има наистина благотворно влияние върху образованието на децата. Той ги прави по-предприемчиви и развива значително концентрацията. Например Наполеон е бил известен като добър шахматист.
Играта на шах може би дължи успеха си на истинско преобразяване на войната. Шахматната дъска е бойно поле, войниците са напреднали по него, вие сте стратегът, който обмисля войната. Така две стратегии се сблъскват и се предизвикват една друга в битка на живот и смърт – тази на царя. Изразът échecs et mat (преосмислен във френска форма) всъщност идва от древноперсийското „
V – Играта на шах при СССР
През 2009 г. Гари Каспаров и Анатолий Карпов са във Валенсия, Испания, за да се изправят един срещу друг. Според класацията на най-добрите играчи, повече от 50% от тях са от бившия СССР (Русия или други страни от съветския блок). Световният номер 1 е българин, което потвърждава този произход от СССР.
Защо руснаците и народите от бившия съветски режим са толкова добри в шаха? По простата причина, че режимът го е превърнал в нищо по-малко от своя национален спорт! Това не е просто въпрос на символика, а на реални инвестиции в образование, финанси и пропаганда от страна на режима. В популярната култура този образ е добре установен. В сериала на Netflix „Игра на дама“ например финалната битка се води в Санкт Петербург. Убедете се
сами във впечатляващия брой пощенски марки с изображение на шахмат от Съветския съюз, които можем да намерим и днес:
1. И така, как руснаците стигнаха до такова ниво?“
По съвет на своя съветник Ленин започва истинска шахматна мания. През XIX в. шахматът е бил запазена игра, която се е играла поне от елита на страната,играта на царетеилицарят на игрите…. В тази си цел за възпитание на пролетарските маси, за унищожаване на буржоазията (възможността да се отнеме нейната специфика) играта шах е популяризирана. Дотолкова, че шахматът се превръща в любима игра на съветските семейства – всяко домакинство има свой собствен шахматен комплект! Това увлечение до голяма степен се финансира от държавата. През 30-те години на ХХ век редовно се организират състезания, които очевидно водят до повишаване на общото ниво и насърчават появата на гросмайстори. В
парковете се поставят шахматни маси, създават се шахматни клубове и пионерски организации!
Лицата са виждани да играят шах във фабриките, в училищата, в селата, в Червената армия и по време на ваканционни лагери. Накратко, шахматната игра стана много популярна. От 1969 г. до 1988 г. първият телевизионен канал (и следователно най-гледаният) посвещаваше по 30 минути на ден на играта на шах с предаването „Школа по шах„. Всички големи състезания имаха свои радиорепортажи и аудиторията наистина беше там. Накратко, истинска мания!“
Тук навлизаме в нова част, ще се занимаем с темата за шахмата при СССР в частност.
Защо точно този период, това място? Защото шахматната игра е била използвана по начин, който е напълно уникален в историята на шахмата. Никога досега шахматната игра не е била толкова голяма част от един режим и толкова голяма част от неговата пропаганда. Всъщност шахматът е използван от СССР като средство за демонстриране пред света чрез световни първенства на качеството на съветския модел. Можем да се чудим за произхода на тази идея, за причината за този конкретен избор на шахмата. На
първо място, нека отбележим, че световните състезания отговарят на стремежа на марксистите
да преобразят света. Всъщност марксистката доктрина е имала за цел да бъде приложена в целия свят и да доведе до появата на един небесен свят на земята, до появата на комунизма. Затова е било жизненоважно да се разпространява идеята чрез спорт, който се практикува по целия свят. Във всеки случай това беше логично, тъй като Студената война беше големият конфликт на века, в който участваха двата блока, двете най-могъщи сили в света. Затова е съвсем естествено вторият по сила лидер в света да има глобални амбиции.
2. По-дълбоки причини, защо комунистите превръщат шаха в свое хоби?“
Напред, за да продължим да поставяме под въпрос избора на шаха в СССР като средство за реализиране на съветския модел, можем да помислим за интелектуализма. Комунизмът е доктрина, основана на интелектуална концепция за обществото. В комунизма интелектуалците имат право на избор; те управляват обществото. Обърнете внимание на фигурите на Ленин и Троцки и, разбира се, на Маркс. Ленин е бил мислител (някои дори казват, че е бил празноглавец, непривикнал към голямото натоварване) и лидер. Ето
защо се нарича марксизъм-ленинизъм.
Фигурата на интелектуалеца е централна за марксистката доктрина, а следователно, разбира се, и за съветския режим. Това е доктрина, изработена от книжни концепции, и може би именно това я прави толкова разрушителна. Дистанциран от реалността, марксизмът се стреми да вмести света в интелектуалните представи, като, съпротивлявайки се на това, настоява за насилие. Тиери Волтон в „Une histoire mondiale du communisme“ (том, les complices) добре обяснява самодоволството на френските интелектуалци или на целия свят спрямо комунизма.
3. Интелектуализмът в основата на доктрината
Всъщност той подчертава факта, че комунизмът прави толкова хубаво място за интелектуалците, че това е довело до превръщането на интелектуалците в ревностни защитници на комунизма. Можем, разбира се, да си спомним за Сартр, Симон дьо Бовоар, които винаги са защитавали чрез своите трудове, движения или политически действия (сътрудничеството им във Виши може да се обясни по този начин, тъй като ПК призовава към сътрудничество с Третия райх по време на германско-съветския пакт).
Накрая можем да доближим учението на Платон до това на Маркс. Всъщност Платон често е определян като предшественик на комунизма. Платонизмът си представя едно кастово общество, управлявано от философите (фигурата на философа-цар), които са най-способни за това. Съществува и каста на воините и работниците. Тук става ясно, че мисълта играе голяма роля в Платоновия идеал, който трябва да се сравни с марксистката доктрина.
За да хвърлим светлина върху основополагащото значение на шахматната игра за съветския режим, затова приведохме аргументи относно факта, че шахматната игра отговаря на идеала за интелектуалец, както и на интернационализма, залегнал в основата на доктрината.
4. Помпозност на науката, рационален образ, към който се стремят комунистите.
Интересен е и фактът, че играта шах се основава на изчисления, тя има този научен, математически аспект, който комунистите никога не са преставали да искат да си придават. Самият Маркс е мислел, а и до днес понякога дори се изучава в университета като икономист.
По време на режима на Мао в Китай са правени опити да се потвърдят марксистките теории с помощта на далечни експерименти. За да докажат, че марксизмът е истина, се опитвали например да го възпроизведат в мащаба на растенията и живите същества. Това доведе до експерименти с растения. В Китай, например, са засявали растения в много тесен кръг, по подобие на човешкия живот в комунизма, където хората не са имали личен живот, собственост, лично пространство, а са били постоянно в общност. Тъй като това беше проверка на идеологията на най-основното ниво на живота, тя би трябвало да даде много повече плодове. По този начин се доказва актуалността на марксизма. Очевидно е, че семената не са имали място, където да растат и да се развиват, така че не са могли да пораснат. Този анекдот ясно разкрива научните претенции на съ
