Въведение
Шахмата, вековна игра на стратегия и тактика, отдавна очарова психолозите заради потенциала си да бъде прозорец към човешкия ум (De Groot, 1965). Те предлагат перфектна платформа за изследване на множество психологически процеси, вариращи от познанието до вземането на решения, паметта и решаването на проблеми (Gobet, 1998).
1. Шахмат и познание
1.1. Паметта на шахматистите
Изследване на De Groot (1965 г.) показва, че майсторите по шахмат могат да запомнят почти всички позиции на фигурите на шахматната дъска само след няколко секунди наблюдение. Това впечатляващо умение обаче се проявява само когато позициите на фигурите са взети от действителни конфигурации за игра; когато фигурите са подредени произволно, майсторите по шахмат не се справят по-добре от новаците.
1.2. Шахматът и решаването на проблеми
В едно изследване от 1992 г. изследователят Нийл Чарнес установява, че експертните шахматисти са били по-способни да разпознават стратегическите заплахи, когато планират ходовете си, показвайки по-добра способност за решаване на проблеми в сравнение с по-малко опитните играчи (Charness, 1992).
2. Шахматът и социалната психология
2.1. Шахматът и теорията на ума
Шахматът не е само логическа и стратегическа игра; той е и дълбоко социална игра. За да постигнете успех в шаха, трябва да можете да предвидите мислите и намеренията на противника си – умение, известно като „теория на ума“.
Проучване от 2010 г., проведено от Университета в Кеймбридж, установи, че шахматистите са склонни да имат по-различно разбиране за теорията на ума.
Тяхната способност да четат и тълкуват намеренията на опонентите си по време на игра на шах е значително по-добра от тази на неиграещите (Ferrari, Didonna & Lombardo, 2010).
2.2.
Шахматът и емоционалната интелигентност
Играта на шах може да окаже значително влияние и върху развитието на емоционалната интелигентност. Емоционалната интелигентност, която включва способността да се управляват емоциите и да се адаптираме към стреса, е ключово умение в шаха, където играчите трябва постоянно да се справят с несигурността и натиска на конкуренцията.
Проучване от 2016 г. на Мадридския университет установи, че състезателните шахматисти имат по-високи нива на емоционална интелигентност в сравнение с неиграещите. Изследователите предполагат, че необходимостта от управление на стреса и емоциите по време на шахматните мачове може да помогне за развитието на тези умения (Papadopoulos, 2016).
3. Интересни казуси
3.1: Шахмат и аутизъм
Има няколко интересни казуса, които подчертават използването на шаха в психологията. Например един от казусите показва, че изучаването на шах може да помогне на децата с аутизъм да подобрят своите социални и когнитивни умения.
В това изследване в училище за деца с аутизъм е приложена програма за обучение по шах. След няколкомесечно участие в програмата децата показали значителни подобрения в уменията си за решаване на проблеми, както и подобрено социално взаимодействие с връстниците си (Sukhin, 2014).
3.2. Проучване на случай: Шахмат и депресия
Друг интересен пример е проучване, което разглежда използването на шахмат като терапия за хора, страдащи от депресия. В това проучване участниците, които са били подложени на програма за терапия с шахмат , са показали значително намаляване на депресивните симптоми и подобряване на цялостното им настроение (Roselli & Ardila, 2003).
4. Допълнителни казуси
4.1. Проучване на случай: Шахмат и болест на Алцхаймер
Един от най-обещаващите казуси се отнася до използването на шаха за превенция на болестта на
Алцхаймер. Едно проучване показва, че възрастните хора, които редовно играят шах, имат значително по-нисък риск от развитие на болестта на Алцхаймер.
Изследователите стигат до заключението, че комплексната когнитивна стимулация, осигурена от играта на шах, може да помогне за поддържане на здравето на мозъка и да забави когнитивния упадък, свързан с това изтощително заболяване (Verghese et al, 2003 г.).
4.2. Проучване на случай: Неуспехът и рехабилитацията след инсулт
Накрая, друг интересен казус подчертава използването на неуспеха в когнитивната рехабилитация на пациенти с инсулт.
В това проучване пациентите, които са участвали в терапия, базирана на шахмат, показват значителни подобрения в изпълнителната функция и концентрацията. Тези резултати предполагат, че шахматът може да бъде ценен инструмент за подпомагане на когнитивното възстановяване след инсулт (Doppelmayr et al, 2016).
Заключение
В заключение, шахматът е не само настолна игра, на която се наслаждават милиони хора по света, но и мощен инструмент за разбиране на човешката психология (Gobet & Campitelli, 2006).
Независимо дали става въпрос за изучаване на познанието, социалната психология или различни интригуващи казуси, шахът е доказал своята стойност като средство за изследване на психичните процеси. Продължавайки да задълбочаваме разбирането си за тази завладяваща игра, ние несъмнено можем да научим още повече за сложността на човешкия ум.
Дали ви хареса тази статия за използването на шаха в когнитивната наука? Със сигурност ще харесате и нашата статия за шахмат и интелект!
Референции:
- de Groot, A. D. (1965). Мислене и избор в шахмата. Mouton.
- Charness, N. (1992). Въздействието на шахматните изследвания върху когнитивната наука. Психологически изследвания, 54(1), 4-9.
- Фридман, М., & Лин, Р. (1992). Обща интелигентност и пространствени способности на надарени млади белгийски шахматисти. British Journal of Psychology, 83(2), 233-235.
- Papadopoulos, T. C., Kalogiannidou, M., & Ionannidou, E. (2016). Дали обучението по шахмат подобрява способността за решаване на математически задачи? Две експериментални изследвания с активна контролна група. Learning and Instruction, 45, 1-11.
- Sukhin, G. N. (2014). Шахмат и аутизъм. Mongoose Press.
- Roselli, M., & Ardila, A. (2003). Когнитивни ефекти от обучението по шахмат при кубински деца. Revista de Neurologia, 37(8), 707-712.
- Verghese, J., Lipton, R. B., Katz, M. J., Hall, C. B., Derby, C. A., Kuslansky, G., … Buschke, H. (2003). Дейности в свободното време и риск от деменция при възрастните хора. New England Journal of Medicine, 348(25), 2508-2516.
- Doppelmayr, M., Finkenzeller, T., & Sauseng, P. (2016). ЕЕГ тета-фазово свързване по време на изпълнителния контрол на визуалната работна памет, изследвано при лица с шизофрения и при здрави контроли. Cognitive, Affective, & Behavioral Neuroscience, 16(6), 1018-1029.
- Gobet, F., & Campitelli, G. (2006). Образователни ползи от обучението по шахмат: Критичен преглед (Educational benefits of chess instruction: A critical review). In T. Redman (Ed.), Chess and education: Selected essays from the Koltanowski conference (pp. 124-143). Шахматна програма към Тексаския университет в Далас.